Някога животът в българското село е протичал с минимални разлики от този в града. Народът стриктно е спазвал традициите. Те са били подредени в дълга линия, която не е търпяла отклонения.
Децата са тичали след безцелни обекти от типа на велосипедна капла, хвърляли са топка по ръба на отсрещния бордюр, правели са се на стражари и апаши.
