Един от най-сплотяващите мигове в живота на българина е свързан с убийство. Убийството на същество, което е кръстено като човек. Прасето на българина за последен път си чува името по Коледа. Тогава настава една безпаметна радост и надяждане, достойно за увековечаване.
Коледарите са представени като едни от най-върлите врагове на прасето. Точно те запяват в навечерието на предизвестената му гибел последните песни за благополучие и берекет, които са нещо като смъртна присъда.
Филмът е напълно безкръвен, защото свинята е показана в две фази - съвсем жива и няколко часа по-късно опърлена, обезкостена и леко запечена. На масата край нея се леят вина, концентрати и прощални слова.
Някъде там избива една мисъл на Алред Хичкок: "На празничната трапеза ми идват най-добрите идеи за убийство!"
Отговорен оператор е Николай Сотиров, оператори са Димитър Игнатов и Георги Котов. Монтаж - Нончо Нончев.
