Българските реки и езера са мръсни и не полагаме достатъчно грижи, за да станат по-чисти. Това е констатацията, която правят природозащитниците на 2-ри февруари. Днес отбелязваме Международния ден на влажните зони. Решението точно на тази дата да се подсещаме, че трябва да пазим водите на планетата е подкрепено с конвенция, подписана през 1971-ва година в иранския град Рамсар.
Днес българските влажни зони бяха и прилично заснежени. В Пловдив ентусиазирани ученици наблюдаваха формите на живот, които се движеха по поречието на Марица. Някoи от тях разкриха какво виждат на 2-ри февруари.
- Това е влажна зона, в която виждам един мъжки и един женски корморан.
Тази година 2-ри февруари е отдаден на туризма във влажните зони. Развитието обаче изисква да си ги прочистим, за да не гледаме отделни двойки корморани. В момента повече от половината блата, езера, реки и прилежащите части от морета в България са в отчайващо състояние.
Нели Арабаджиева – експерт в „Зелени Балкани":
- Нашите влажни зони са изключително замърсени. В поречията на Арда и Марица има над 300 населени места и само 8 пречиствателни станции. Това прилича малко на Средновековието, когато всичките отпадни води са се изливали в реките. И до момента е така.
- Т.е. не си пазим влажните зони?
- Очевидно, да.
Именно защото нямаме рефлекс да пазим, защитените видове птици са концентрирани в градските участъци на реките. Там оцеляват от бракониерите, които изпитват известни притеснения да гърмят в междублоковите пространства.
Донякъде утешителен е фактът, че и останалите 159 държави, подписали Рамсарската конвенция, изпитват сходни затруднения.





