Роднини, приятели и почитатели се събраха пред Народния театър, за да кажат последно сбогом на един човек, който остави ярка диря в българското кино. Коста Цонев, който ще остане в съзнанието ни като българския Дон Кихот, ни напусна в сряда на 82 години.
Никола Анастасов - актьор:
- То няма думи, то има само сърце. Сърце, което ще остане винаги, до края на живота ми, защото той ми беше и учител, той ме подтикна към това, което може би аз малко успях да направя благодарение на него.
Атанас Свиленов - кинокритик:
- Той винаги искаше да ни убеди в някаква кауза, заставаше зад нея. Но там, където влагаше от личността си, от голямата си личност, както в "Човека от Ла Манча" в образа на Дон Кихот, той всъщност защитаваше и своето виждане за света, може би с надеждата, че светът може да бъде и по-добър, по-съвършен, по-благороден.
Никола Анастасов - актьор:
- Той е такъв, който никога не е паднал. Той и да падне, пак става, затуй беше блестящ Дон Кихот. А аз просто покрай него станах малкия Санчо Панса, който го обича. Както Санчо обича своя Дон Кихот, така аз обичам моя жив Дон Кихот - Коста Цонев.





