92-годишният журналист тръгва по дългия път на болката на нашия народ с една надежда - пътят вече да е извървян и най-накрая да поемем по нов път - този на изцелението.
"По пътя на болката вървим, откакто е зачената България.", казва авторът. Малко преди да навърши 93 години, Бочаров се връща назад и припомня ужаса на този път.
Петко Бочаров:
- Нашият народ е живял векове с болката като спътник.
Подобно на Христос, който е вървял към Голгота. Вярно, народът ни не е бил разпънат, но пътят на болката го е съпътствал през цялото време.
Бочаров се пита докога. Иска и младите да се запитат.
Петко Бочаров:
- Вие, младите, в момента сте най-претенциозните, за всичко. Ама не се замисляте, че вие сте благословени късметлии, защото Дядо Господ ви е изпратил точно сега. Тази свобода, която сега имате, можехте много лесно да я нямате.
Смята, че той не е имал свободата да не бъде агент на Държавна сигурност. Знае, че е презиран от някои. Но иска да каже, че какви агенти ще бъдем - за себе си или България, зависи само от нас. А този кръст и този път никак не са лесни.





