Деца от пловдивското училище "Алеко Константинов" плетоха мартеници и разучаваха символиката им в Етнографския музей днес. Между усукването на конците обменяха митове и легенди. Сред най-тиражираните са тези за щъркелите като носители на нещо ведро и ново, за мъжкото и женското начало в червеното и бялото. Между останалите се носи едно предание за митична кореспонденция между хан Аспарух и негова сестра.
За начало подрастващите научиха кога да се разделят с мартеницата. Тя не трябва да се носи след Благовец.
Adobe Flash Player not installed or older than 9.0.115!  |
Докато преплитаха червено и бяло, децата се ориентираха и как да реагират на летящ и на статичен щъркел. Ако го хванат да се рее в небето и държат годината им да е динамична, те трябва да хвърлят мартеницата си по него. При положение, че искат кротък и лежерен учебен процес, добре е да издебнат щъркел, който от позиция съзерцава онези летящите.
Етнографите разкриват пред децата и как да тълкуват флората и фауната около мартеницата си, половин година след като са я поставили под случаен камък.
- Ако по мартеницата има много мравки, значи момичетата ще се оженят за беден момък. Ако мравките са около камъка, момъкът ще е заможен, ще има агънца, кончета.
Децата пък контрираха с легенда, която разкрива епистоларните контакти на хан Аспарух с жена, която май му е била сестра.
Дете:
- Сестрата на хан Аспарух му изпратила писмо, завързано с бял конец за крака на гълъб. Улучва го хазарска стрела. Конецът е изцапан с кръв.
Гълъбът се оказал корав и отнесъл писмото на хана. Той харесал съчетанието на бялото и червеното и започнал да връзва прототипи на мартеници на всеки свой войн преди битка.
Така е поне според тази неодправено разказана от едно дете легенда, която внася нов нюанс в българската история.
